Бивши професионалисти от английската Висша лига споделят своя опит и ни казват какво може да се направи срещу расизма.
Расизмът е проклятие, което преследва футбола по целия свят. От години се правят опити той да бъде прогонен от „най-красивия спорт“, но подобно на грозен стойкаджия той все още се появява неканен на стадионите от време на време.
Най-скорошният пример са нападенията срещу бразилския звезден нападател Винисиус Жуниор, който играе за испанския рекордьор Реал Мадрид.
Но изглежда, че нито една държава не е имунизирана.
Бивши играчи от английската Висша лига си спомнят за своя опит. Първо, бившият защитник на Манчестър Сити Недум Онуоха:
„Расизмът не се случва често, но всеки път, когато се случи, те връща назад и те поваля. Точно когато си мислиш, че всичко е наред, ти се напомня, че не е така. Това е напомняне за това как някои хора всъщност те виждат. Не е така, сякаш всички са такива, но дори и да е само един процент, при количеството хора, които се занимават с футбол, един процент е много.“
Марк Брайт е играл между другото за „Лестър Сити“ и „Кристъл Палас“, където формира легендарна нападателна сила с Йън Райт:
„В ретроспекция, телевизионните оператори ни подведоха, радиото ни подведоха, всъщност ни подведоха и от Асоциацията на професионалните футболисти. Те не се бориха с това. Просто ни казаха да си заровим главите в пясъка и това ще отмине. Но това не мина. Футболистите и феновете трябваше да се организират, за да започнат всичко, да създадат кампанията „Изхвърлете расизма от футбола“ и да привлекат хора. Пет хиляди души зад вратата скандираха „черно това“ и „черно онова“. Трудно е да се играе пред такава публика. В онези дни трябваше да бъдеш твърд, трябваше да бъдеш издръжлив.“
Но какво да се прави? В случая с Винисиус Жуниор Испанската футболна федерация наложи най-строгото си наказание досега.
Но според първия чернокож играч в традиционния лондонски клуб „Челси“ Пол Кановил роля трябва да изиграят и самите играчи:
„В днешно време играчи като мен, млади чернокожи играчи, не трябва да мълчат. Те трябва да кажат нещо на място. Тогава аз не го правех. Това е нещо, на което уча младите играчи сега.“
Футболът обаче се нуждае от външна помощ в борбата с расизма и я получава от кампании за борба с дискриминацията като Kick It Out в Обединеното кралство и LICRA във Франция.
Мрежата Fare, общоевропейска група, която се бори с дискриминацията във футбола, поставя наблюдатели под прикритие на трибуните на най-големите мачове, за да забелязват расистки скандирания и екстремистки символи по знамената.
В Испания кампанията на омраза срещу Винисиус Жуниор доведе до общонационално движение за солидарност.
В Германия също има все повече инициативи на феновете срещу расизма във футбола.
Дори и да е малко вероятно расизмът да бъде изкоренен в обозримо бъдеще в епохата на социалните медии, опитът да бъде прогонен от футболните стадиони изглежда си заслужава усилията.