Овации за почетния капитан Хьоведес – „Горд съм“.

Бенедикт Хьоведес е десетият почетен капитан на ФК Шалке 04. В емоционална реч световният шампион му благодари.

Беше 12,40 ч. на обяд в събота, когато хиляди зелени карти за гласуване бяха вдигнати нагоре в зала „Велтинс Арена“. Звучи като скука по време на събрание на членовете – но случаят беше точно обратният. ФК Шалке 04 току-що беше избрал Бенедикт Хьоведес за свой десети почетен капитан – и не само самият Хьоведес беше много развълнуван в този момент.

Кликнете тук, за да видите прогнозата на живо за годишното общо събрание на Schalke.

Вече 35-годишният баща на три деца излезе на сцената, застанал пред главната трибуна, пристъпи към микрофона, намери емоционални думи: „Фактът, че стоя пред вас и съм избран за почетен капитан, означава много за мен. Това е символ на работата, която положих в този клуб в продължение на 16 години. Може би затова се чувствам толкова добре, защото моето сбогуване не беше такова, каквото си го представях. Присъединявам се към група от изключителни личности. За мен е привилегия да видя името си в този списък. Вие сте част от тази награда, споделям я с вас с цялото си сърце. Гордея се, че съм част от това семейство. Нека пренесем тази гордост напред.“

Само Кузоре е носил капитанската лента на Шалке по-често от Хьоведес

Преди избора председателят на надзорния съвет Аксел Хефер, спортният директор Петер Кнебел и абитуриентът Гюнтер Райпен проведоха предизборна кампания – формален акт, разбира се. Хефер представи строгите правила за провеждане на изборите. Наред с други неща, кандидатът трябваше да е бил капитан поне три години, да има епохално значение за историята на клуба. Когато Хьоведес изброи титлите си, бързо стана ясно, че това е епохално. Като юноша на Шалке той става шампион на Германия за юноши до 19 години, получава златния медал „Фриц Валтер“. Като професионалист е носител на купата (2011 г.), на Суперкупата (2011 г.) с Шалке, редовно влиза в Шампионската лига. Шест години е капитан, извежда професионалистите на терена 206 пъти в 335 мача, за по-дълго и по-често от всеки друг в историята на Кьонигсберг в Бундеслигата. В 119-годишната история на клуба само един човек е носил лентата на ръката по-често: Ернст Кузоре.

Петер Кнебел спомена това в речта си и каза: „Номинацията за почетен капитан е нещо много специално. Тя показва колко голяма е гордостта на всички в Шалке от теб. Сигурен съм, че твоето бъдеще и бъдещето на Шалке са свързани по един или друг начин“. Кнабел не стана по-конкретен; след края на кариерата на Хьоведес играчът и клубът все още не са се събрали.

Уволнението на Хьоведес: „Срамно действие в нощта и мъглата“

Това се дължи и на начина на изпадане през лятото на 2017 г., когато Хьоведес беше отстранен като капитан от треньора Доменико Тедеско, загуби гаранцията за редовното си място – и в крайна сметка премина в Ювентус Торино. Райпен разгледа този въпрос в своята разпалена реч. Хьоведес е бил отстранен при „срамна операция в нощта и мъглата“ и въпреки това не е последвал негов пример.

Преди това той беше казал: „Той олицетворяваше Шалке повече от десет години. Лоялен Бене, това не беше празна фраза. Модел за подражание, на терена и извън него. Без скандали, отдаден, здраво стъпил на земята, семеен човек. Това са думи, които се отнасят за него. Той е направил на Шалке всякаква чест.“

Треньорът на младежите Елгерт поздравява Хьоведес чрез видеопослание

След като Хьоведес беше избран и произнесе речта си, треньорът на младежите U19 Норберт Елгерт се включи чрез видеопослание: „Поздравявам те от все сърце.“ Елгерт изтъкна социалната ангажираност на Хьоведес и спомена анекдот от времето, когато Хьоведес все още е бил юноша.

Елгерт е на почивка. „Особено ценя социалната Ви ангажираност.“ Елгерт разказва какво е казал на младия Хьоведес, когато е минал с него покрай автопарка от скъпи автомобили на професионалистите: „Ти ме слушаше добре, когато ти казах, че не си герой само защото ти е позволено да даваш автографи като тийнейджър.“

След като прие почетното звание, овациите и скандиранията, Хьоведес зае мястото си – между Олаф Тон и Клаус Фишер. И сега той е такава легенда.