На 18-годишна възраст Коси Сака празнува своя дебют за BVB. 37-годишният футболист обяснява какво в крайна сметка му е липсвало, за да остане професионалист, и какво му харесва във футбола в Рурската област.

Коси Сака преживя много в началото на кариерата си. В младежките си години 37-годишният сега футболист играе първо за Арминия Билефелд, а от 2000 г. – за Борусия Дортмунд. В Шварц-Гелб той преминава през младежкия отдел и прави скок към професионалния (единадесет участия, една асистенция).

След това преминава в Хамбургер СВ, където остава без професионална изява. През тогавашните втородивизионни клубове Карл Цайс Йена (девет мача) и КФК Уердинген (126 мача, 15 гола, 15 асистенции) пътят му води през 2014 г. в Спортфройнде Баумберг от Оберлига Нидеррайн, за който играе и до днес. В интервю за „Прогноза“ двукратният национал на ДР Конго обяснява, наред с други неща, защо не е успял да остане на професионално ниво и какво се случва, когато детето му стане фен на Шалке.

Коси Сака, довършете изречението:

Най-голямата ми сила е… да чета играта на терена.

Най-голямата ми слабост е… че се опитвам да поправям грешките на съотборниците си, като правя допълнителни пробиви. В резултат на това понякога пренебрегвам собствените си задачи.

В нашата съблекалня… е като в семейство, в което големият брат дразни малките, а малките са нахални към големите, но винаги с уважение и приличие. Доста е смешно.

Ако детето ми стане фен на Шалке… тогава няма да има коледни подаръци. Но ако стане фен на Дортмунд, тогава получава по десет подаръка на година.

Най-хубавият момент във футболната ми кариера беше… първият ми мач в Бундеслигата. Беше в петък вечер срещу Херта БСК, бях заменен в 86-ата минута и целият Вестфаленщадион крещеше името ми.

Най-хубавият гол в кариерата ми беше… още в младежките ми години. Веднъж ми се стори, че бях надбягал половината отбор и от 20 метра ударих топката в ъгъла. Топката просто се заби в ъгъла за няколко секунди, защото старите врати все още имаха греда там горе.

Не останах професионален футболист, защото… спрях да работя. Разчитах на таланта и способностите си, но забравих, че все пак трябва да се завинтваш на определени места.

Най-хубавото нещо в Рурската област е… че градовете са толкова близо един до друг. На футболното игрище няма приятелства. Там никой не е приятелски настроен, дори и да се познават насаме. На терена, поне така беше по мое време, а и все още го виждам при по-младото поколение, играчите също се сбиват понякога.

Вземете решение:

Бира или вода? Преди няколко години беше бира, но сега е вода.

Клуб или кръчма? Вече не е нито едното, нито другото, но ако трябва да избирам, това е клубът.

Футбол по телевизията или на стадиона? Зависи. Ако съм сам, предпочитам да гледам на стадиона, а с приятели вкъщи, така е по-забавно.

Тип играч: боец или артист? Определено артистът!

Бундеслига или Висша лига? Бундеслигата!

И няколко въпроса за финал:

С коя звезда бихте искали да изпиете по едно питие? Във футбола с Лионел Меси или с „истинския“ Роналдо, Ел Феномено. Далеч от футбола – с баскетболиста Леброн Джеймс.

Без какво не можете? Бяганията по време на подготовката.

Какво е незаменимо за вас? Семейството.

Каква музика обичате да слушате и какво си пускате в съблекалнята? Слушам всичко – от немски хитове до поп, религиозна музика и хип-хоп. Просто трябва да ми харесва, за да мога да се движа в съответствие с нея. В съблекалнята също имаме смесица от музика, в зависимост от това кой я пуска. Когато свири Даниел Швабке, е по-скоро поп и немска, а когато свири Мелва Лузалунга, е хип-хоп или немски рап. Когато играя аз, съм по-скоро от старата школа с песни, които те разгорещяват много преди мача.

Ако можехте да започнете отначало, какво бихте направили по различен начин в живота си? Звучи лошо, когато искаш да промениш нещо. Разбира се, трябва да си благодарен за хората, които си срещнал, които си опознал и които са се превърнали в семейство. Ако нещата се бяха развили по друг начин, може би нямаше да познавате тези страхотни хора.

Но ако сега можех да направя някои неща по различен начин във футболната си кариера, тогава щях да се върна в Дортмунд, когато бях на 18 или 19 години, и да работя върху себе си още повече. Бих се вслушвал още повече в това, което ми казваха по-възрастните играчи и треньорите тогава. Тогава беше като в резервоар за акули, имаше може би един или двама по-възрастни играчи, които разговаряха с теб от време на време. В крайна сметка те бяха конкуренти. В днешно време басейнът е много по-голям, получаваш информация отвсякъде и много протегнати ръце, за да ти помогнат. Тогава това бяха само няколко ръце, кратки разговори, но вие не го забелязвахте.

Така че бих искал да се върна в Дортмунд, да подпиша петгодишния договор, който ми предложиха, вместо да се преместя в Хамбург – макар че и това не беше лошо тогава, разбира се – и след това да работя още по-усърдно върху себе си.