Борусия Дортмунд ще се изправи срещу рекордния победител Реал Мадрид във финала на Шампионската лига.
Мечтата на ФК Байерн за обединение на „Уембли“ беше разбита след брутален двоен удар в последните минути. В полуфинала на Шампионската лига мюнхенци допуснаха да бъдат буквално изядени от чудовищата на Европейската купа Реал Мадрид в драматичната финална фаза и пропуснаха огромната възможност да последват небесносините от Борусия Дортмунд на финала в Лондон. Една грешка на Мануел Нойер, който дълго време беше изключителен, доведе до горчивия край.
Отборът на треньора Томас Тухел, който дълго време беше твърде плах, загуби с 2:1 (0:0) от страховития си съперник във втория мач в „ада“ на „Бернабеу“ и ще трябва да гледа как кралскосините ще се борят с BVB за заветния трофей на 1 юни. Дори изненадващата преднина благодарение на мечтания гол на жокера Алфонсо Дейвис (68′) не помогна – най-малкото защото Нойер не успя да опази удара на Винисиус Жуниор, преди Йоселу да изравни (88′). Четири минути по-късно бившият играч на Хановер нанесе нов удар. „Бернабеу“ се разтресе.
В 28-ото „Класико де Кампеонес“ Байерн изпусна осма поредна победа над Реал, от която имаше толкова голяма нужда след равенството 2:2 в първия мач. Мадридчани, с неефективните в този случай Тони Кроос и защитникът Антонио Рюдигер, предизвикват германски отбор на финала на първенството за трети път след Франкфурт през 1960 г. (7:3) и Леверкузен през 2002 г. (2:1). Рюдигер асистира за победния гол.
„Това са моментите и дните, за които мечтаеш“, каза Тухел преди началото на мача по DAZN – подобно на това, което вече беше казал на отбора си предната вечер. Но докато Байерн мечтаеше прекалено много, Мадрид сякаш вярваше в шансовете си да стигне до финала. „Реал никога не умира“, както се казва в една поговорка.
Отборът от Мюнхен намери втори дом в съблекалнята, която беше украсена в техните цветове под мотото „Ние се борим в черно за всички в червено“. Вътре във футболния храм обаче баварците, сред които и бившите шефове Оливер Кан (с бира) и Хасан Салихамиджич (с фланелка), бяха посрещнати от нажежена атмосфера под затворения покрив. Надеждите на спортния директор Макс Еберл да „успокои нещата тук“ със смелост и дързост не се оправдаха.
Както бе поискал треньорът Карло Анчелоти, Реал играеше „с ум“ и с много скорост. Смелата формация на Тухел без ветераните Томас Мюлер и Леон Горетцка трудно издържаше. Кроос спаси от Лерой Сане при няколкото ранни пропуски (5.) или Серж Гнабри не успя да намери нападателя Хари Кейн (8.).
След едно вкарване само Нойер и стълбът попречиха на Винисиус Жуниор и Родриго да направят резултата 1:0 (13). Тухел размаха ръце: „Събудете се!“
В 27-ата минута планът на Тухел за използване на „агресия“ по крилата най-накрая излезе напразен. Гнабри трябваше да излезе контузен, а Дейвис се появи на терена. Изстрел на Кейн (28) за малко не попадна в очертанията на вратата, но Байерн продължи да си усложнява живота с излишни грешки.
Тухел мърмореше и се оплакваше. Също и защото в центъра на полузащитата му с Конрад Лаймер и Александър Павлович липсваше каквато и да е креативност, а вълшебният крак на Джамал Мусала висеше във въздуха.
В началото почивката помогна, но скоро Реал отново се върна в ролята на водач. Коварният Винисиус правеше каквото си поиска с Джошуа Кимих. Нойер осуети поредица от шансове – до контраатаката на Дейвис, който вкара с шут.
Предполагаемият изравнителен гол на мадридчани чрез автогол на Дейвис (71′) не беше признат заради предишен фаул на Начо срещу Кимих. Но в трескавата финална фаза Реал нанесе студен удар в сърцето на Байерн