Ерхан Албайрак, първият турски футболист, играл в Бундеслигата и Купата на европейските шампиони с фланелката на Вердер Бремен, говори пред TRT Deutsch за незабравимите моменти от кариерата си в Бундеслигата и Зюпер Лига.

Ерхан Албайрак, роден на 5 април 1977 г. в Хамбург, играе за Вердер Бремен от 1993 до 1996 г. Той е първият турски футболист, играл за Вердер Бремен в Бундеслигата и Купата на европейските шампиони. Албайрак изиграва и общо 296 мача в Юпер Лига за Коджаелиспор, Алтай, Газиантепспор, Фенербахче, Анкарагюджю, Коняспор, Чайкур Ризеспор и Анкараспор. Играе за Арминия Билефелд в продължение на 1,5 сезона между 2001 и 2002 г. и печели Купата на Турция с Коджаелиспор през сезон 1996/1997 г.

Как започнахте кариерата си във Вердер Бремен?

Бях капитан на отбора U17 на Хамбургер СВ, клуба на града, в който съм роден и израснал. Сигурно съм хванал окото на скаутите от Вердер Бремен и съответно трансферът ми се осъществи през 1993 г. През първия сезон играх в отбора U19. През сезон 1994/95 г. бях част от резервния отбор, в който бяха още синът на Ото Рехагел, д-р Йенс Рехагел, както и Франк Рост и Арие ван Лент. По времето на треньора Ото Рехагел не мислех, че имам шанс да играя в старшия отбор, но от сезон 1995/1996 г. в Бремен дойде холандският треньор Аад де Мос, който даваше шанс на млади играчи. Като треньор на ПСВ Айндховен Аад де Мос кара 18-годишния бразилец Роналдо (El Fenomeno) да играе. Също така на 18-годишна възраст бях поканен от Аад де Мос да се присъединя към старшия отбор и подписах професионален договор с Вердер Бремен.

Помните ли първия си мач в Бундеслигата?

Да, разбира се. Това беше на 11 август 1995 г. Както казах, тогава бях на 18 години. Това беше първият мач за сезона в Бундеслигата и на „Везерщадион“ имаше многобройна публика. Нашият съперник беше Fortuna Düsseldorf. През второто полувреме на мача замених Андре Виденер и останах на терена 45 минути. В първия мач от професионалната ми кариера се възползвах от това, че бях в един отбор и делях терена с играчи като Мирко Вотава, Дитер Ейлц, Марко Боде или Франк Нойбарт, който спечели Купата на европейските шампиони с Вердер Бремен.

Какво беше общуването ти със съотборниците ти във Вердер Бремен?

Комуникацията ми с Бруно Лабадия, Марио Баслер и Оливер Рек беше много добра. Човешките и социалните качества и на тримата бяха много силни. Те се грижеха за мен и благодарение на тях не се чувствах като непознат. Родолфо Кардосо и Жуниор Баяно също бяха мои добри приятели. Освен тези имена, легенди като Вотава, Ейлц и Боде също споделиха с мен своя опит. Все още поддържам връзка с тях.

Как се стигна до преместването ви от Вердер Бремен в Коджаелиспор?

Когато Ерол Булут и Тайфун Коркут спечелиха шампионата на Süper Lig с Фенербахче, интересът към турските младежи от Германия се увеличи. Имах добра оферта от Галатасарай, но бях привлечен в Коджаелиспор по настояване на Мустафа Денизли и Хикмет Караман. Моят съотборник Ерсан Догу, който също играеше за Вердер Бремен, премина в Галатасарай в същия период, но Фатих Терим не му даде шанс там

Първият ви мач в Бундеслигата с Арминия Билефелд беше срещу Вердер Бремен. Можете ли да споделите с нас спомените си от този мач?

Това беше първата седмица на сезон 2002/2003 г. През сезон 1995/1996 г. все още бях съперник на бившия си треньор в резервния отбор на Вердер Бремен, не кой да е, а Томас Шааф. Спечелихме мача с 3:0 и завършихме първата седмица на Бундеслигата на върха на таблицата.

Как се разви трансферът ти от Арминия Билефелд във Фенербахче?

Това беше по време на зимната пауза на сезон 2002/2003 г. Треньорът на Фенербахче Вернер Лоран искаше да ме трансферира и по инициатива на ръководителя на футболния отдел Садеттин Саран това се случи. В деня на подписването на договора Фенербахче и Вердер Бремен играят един срещу друг в турнир в Анталия. По това време гледах мача от трибуните. Това беше интересно съвпадение за мен. Владимир Бещастних, мой съотборник във Вердер Бремен, също премина във Фенербахче през същия период и отново играхме заедно. В края на сезона Арминия Билефелд изпадна от турнира. Бившият ми треньор Бено Мьолман заяви тогава: „Направихме грешка, като позволихме на Ерхан да премине във Фенербахче.“

Бяхте съотборник на Робърт Енке. Имаше ли нещо в него, което да привлече вниманието ви по това време?

Споделихме една стая с Робърт Енке. Той не беше щастлив. Тогава той напуска отбора след поражение с 3:0 срещу Истанбулспор. Мачът срещу Истанбулспор беше и последният ми мач във Фенербахче. Бях тъжен за смъртта му.

Вие отбелязахте последния си гол в Süper Lig срещу Галатасарай, но не го отпразнувахте. Имаше ли специална причина за това?

Алпаслан Дикмен идваше да гледа мачовете ни, когато играех за националния отбор на Турция до 21 години. Той почина един ден преди мача, който трябваше да изиграем срещу Галатасарай в Истанбул. Познавах го много добре. Новината за смъртта му ме натъжи много. Феновете на Галатасарай го почетоха през целия мач. Вкарах гол за Коняспор и го запомних след гола. Тогава феновете на Галатасарай ме аплодираха.

Как бяхте избран за отбора на ветераните на Вердер Бремен? Кои други бивши играчи са в този отбор заедно с теб?

Дитер Бурденски, който е бил вратар на Вердер Бремен от 1972 до 1988 г., организира отбора на ветераните. Той ме беше избрал. Играя за този отбор от около 10 години и съм спечелил много трофеи. Играл съм в отбора на ветераните с много важни футболисти като Уинтън Руфър, Йохан Микуд, Аилтън, Фабиан Ернст, Иван Класнич и Тим Визе и ще продължа да го правя и в бъдеще.

Както настоящ треньор, как оценявате шансовете на Вердер Бремен в Бундеслигата?

Бях на трибуните на мача срещу Регенсбург и бях много щастлив. SV Werder Bremen се завърна там, където му е мястото. В Бундеслигата сега трябва да се създаде отбор с най-добрите възможни трансфери за позициите на играчите, в съответствие с финансовите възможности на клуба, който може да запази мястото си там за постоянно. При правилно планиране през следващите години ще видим Вердер в международния бизнес.

Благодарим ви, че говорихте с нас!