Уве Кошинаат поглежда назад към 2025 г. Дори негативните моменти са имали нещо положително за „Рот-Вайс Есен“.
Когато Уве Кошинаат говореше на последната пресконференция преди официален мач през 2025 г., и той осъзна колко бързо е минала годината. Идеалният момент, следователно, да погледнем назад.
Най-голямото заключение е, разбира се, положително и очевидно: под негово ръководство „Рот-Вайс Есен“ се превърна в рамките на една година от кандидат за изпадане в претендент за промоция. Но по пътя към това имаше и отделни моменти.
Когато беше попитан за най-ниските моменти, Кошинат веднага се сети за отпадането от Купата на Долен Рейн. Защо? „Защото това ме тормози невероятно много. Първо, това беше дерби, което не биваше да губим. Второ, резултатът не беше добър по отношение на представянето и бяхме изхвърлени от едно страхотно състезание.“
Кошинаат спомена и други емоционални поражения, но положителните спомени преобладаваха през тази година. Той посочи победата в Купата на Долен Рейн, факта, че отборът спечели общо 70 точки през годината (73 след победата срещу Улм), както и отпадането от Купата на Германия срещу Борусия Дортмунд, в което РВЕ се представи достойно.
Но той искаше да подчертае особено победата с 3:1 над Яхн Регенсбург през септември. „Защото тогава с промяна в системата внесохме нова стратегия на терена и това показа, че можем да играем много добре и с четирима в отбрана.“ Последваха равенство 1:1 срещу ВфЛ Оснабрюк и домакинска победа с 3:0 срещу Ханза Росток. „Спечелихме седем точки през тази натоварена седмица. Това беше важно, защото отборът придоби вътрешна увереност, че не сме зависими от системата.“
Особено важни за развитието обаче изглеждат да са най-ниските моменти. По-точно казано, това, което се научава в тези моменти.
„Понякога негативното има и нещо добро. Вече няколко пъти споменах, че няма да забравя картините от първите си впечатления от „Рот-Вайс“ Есен“, каза Кошина и си спомни: „Че представянето беше толкова разочароващо, че имаше не само критики, но и подигравки. Мисля, че от тази история разбрахме едно: че отборът трябва да бъде много сплотен. Че това работи само ако запазим вътрешна сила и успеем да се изолираме от външния свят дори в трудни моменти. Това е много, много важно в голям клуб като RWE.“