През сезон 1997/98 г. Томас Гил е един от героите за купата на MSV Дуисбург. Какво всъщност прави вратарят от Норвегия днес?
Изминаха много години, откакто Томас Гил застана между гредите в MSV Дуисбург. В началото на 1999 г. норвежкият вратар напуска Мейдерих след две години и половина успешна работа, увенчана с място на финала за Купата на DFB през 1998 г.
Почти четвърт век по-късно Гил все още е тясно свързан със зебрите. Петкратният международен играч е имал договори и в Дания, Австрия, Шотландия и, разбира се, в родината си Норвегия, но за никой друг клуб не е изиграл повече мачове от MSV.
„Сърцето ми все още е привързано към Дуисбург“, казва Гил, когато RS се свързва с него – и го пита: Какво всъщност прави Томас Гил?
„Работя в сферата на недвижимите имоти и съм скаут за един от най-добрите клубове от Осло“, отговаря 58-годишният футболист. За тази цел той обикновено е на кортовете в норвежката столица и околностите ѝ. Там има много вълнуващи таланти. „Много съм доволен“, казва Гил със смях.
Сигурен съм, че на MSV предстоят по-добри времена. В дългосрочен план огромният потенциал ще се разгърне отново
Томас Жил
Това твърдение обаче не се отнася за MSV, защото бившият му клуб предизвиква у Жил големи притеснения. Настоящата ситуация е много тъжна, смята той. „Клуб с такива традиции, страхотни фенове и чудесен стадион не заслужава това.“
Предполага се обаче, че той иска да се въздържи от по-нататъшни оценки. „Би било неуместно да критикувам хората, които са начело. Знам, че те се опитват да направят всичко възможно за клуба“, казва Жил, който се е запознал с президента Инго Валд по време на посещението си във Ведау преди няколко месеца.
Скандинавецът остава позитивно настроен: „Сигурен съм, че на MSV му предстоят по-добри времена. В дългосрочен план огромният потенциал ще се разгърне отново“. За да се случи това, казва той, трябва да има глътка свеж въздух и ясна концепция.
Точно както Жил е преживял в дните на своята активна дейност. В Уедау той се запознава с „много велики личности“. „Имахме много качество в отбора, в треньорския екип и в ръководството“. Неслучайно тогавашният старши треньор Фридхелм Функел и помощникът му Сепо Айхкорн дълги години след това работят на най-високо ниво. „Те бяха изпреварили времето си.“
Поражение от ФК Байерн във финала за купата
Жил се присъединява към току-що издигналия се по това време в Бундеслигата отбор от Щурм Грац и два пъти подред завършва в средата на таблицата с MSV. Най-големият му успех обаче идва в турнира за Купата на DFB.
Дуисбург губи от ФК Байерн едва на финала – след като повежда, гол в последната минута и контузия на голмайстора Бачиру Салу. След това Жил беше утешаван от своя съотборник Оливер Кан, след като самият той беше в центъра на вниманието на полуфинала.
Вратарят не спаси дузпа при победата с 11:10 над Айнтрахт Трир, но блесна като стрелец и реализира победния опит. Снимките на последвалата му радост с изпънати горни крайници и безумен вид предизвикаха сензация. „Просто много исках да спечеля този мач“, казва Жил в ретроспекция. „Може би се развълнувах прекалено много.“
Функъл нарича вратаря на MSV Жил „аматьор“
Бившият професионалист говори за „големи спомени“, когато гледа назад към сезона за купата. „Тогава направихме история.“ Но Жил си спомня един епизод с треньора Функъл като още по-запомнящ се. „На една от първите ми тренировки той ми каза: ти си аматьор. Това ме шокира доста.“
След това Функъл поканил вратаря в хотелската си стая и му обяснил как трябва да живее като професионалист, разказва той. „Ставаше дума за много малки детайли, като храненето и съня. Не знаех това от предишните си клубове. Не трябваше да пия повече кола, например“, спомня си Жил. „Фанкел каза, че в Дуисбург трябва да работим по-усърдно, отколкото във всеки друг клуб, за да бъдем конкурентоспособни в Бундеслигата с нашите скромни средства.“
Жил се заклева да поправи постъпките си – и то с успех: „Няколко месеца по-късно той ме върна и каза: Сега си професионалист.