Големият триумф на Рангник с Австрия

Германският треньор празнува с Австрия първото участие в Световното първенство от 1998 г. насам. Треньорът разчита на талисман за късмет, а рекордьорът Арнаутович прави любопитни предложения.

Когато историческият триумф на Виена стана факт, Михаел Грегорич падна на колене. Австрийският голмайстор скри лицето си в ръцете си, преди многобройните му съотборници да се втурнат към него и да го прегърнат, излъчвайки радост.

За първи път от 1998 г. насам алпийската република отново ще участва в Световното първенство по футбол. Това е временният връх в ерата на германския треньор Ралф Рангник, който след избавителното 1:1 срещу Босна и Херцеговина беше „изтощен“, но щастлив.

67-годишният треньор отпи дълбоко от колата си по време на пресконференцията, за да възстанови енергията си след интензивен финал в групата с ранен пасив и отменен гол след видеодоказателство. „Много високо, много високо“, така Рангник оцени първото си участие в световно първенство. „Днес се чувствам точно както при всички промоции или при спечелването на купата с Шалке. Логично, това е на същото ниво.“

Вероятно именно заради такива моменти бившият треньор от Бундеслигата дори отхвърлил офертата на Байерн Мюнхен през май 2024 г.

Ранен шок от Табакович

По време на мача той държеше в лявата си джоб памук, който му носеше късмет – миниатюрна реплика на купата на Световното първенство. „Слава Богу, той изпълни задачата си.“ Въпреки това, Рангник трябваше да трепери дълго на стадион „Ернст Хапел“, докато отборът му не изравни резултата, необходим за победата в групата. Харис Табакович (12-та минута) от Гладбах даде ранно предимство на гостите, тренирани от бившия професионалист от ХСВ Сергей Барбарез. Едва след влизането на Грегорич (77-ата минута) отборът на Австрия спаси директната си квалификация.

„Това е най-красивият гол в кариерата ми“, коментира бившият нападател от Бундеслигата пред ServusTV гола си от няколко метра. „Няма по-хубаво чувство. Това е невероятно! Успяхме, написахме история.“ След това прославеният герой прекъсна интервюто с усмивка: „Съжалявам, трябва да празнувам!“

Арнаутович с „обръщение към правителството“

Пред трибуната с червено-белите си фенове играчите позираха с плакат („Световно първенство 2026: Това е лудост, ойда!“), а в съблекалнята танцуваха на австрийски поп класики като „I Am From Austria“ и „Strada Del Sole“. Бившият играч на Бремен Марко Арнаутович предложи в ORF чрез „обръщение към правителството“ 18 ноември да бъде обявен за национален празник, „защото вероятно няма да преживеем това отново“. След Световното първенство „Арни“ най-накрая ще си тръгне, добави той.

Да отидат на турнира в САЩ, Канада и Мексико следващото лято означава „всичко“ за неговите играчи, обясни Рангник. За поколението около 33-годишния звезда Давид Алаба, към което принадлежи и 36-годишният рекордьор по мачове за националния отбор Арнаутович, това е била последната възможност. „Аз самият живея отново в Австрия от три години и, разбира се, забелязах колко много хората се идентифицират с този отбор“, каза Рангник, който през лятото на 2022 г. пое поста на шеф на ÖFB. „Затова се радвам за всеки австриец, че успяхме да се класираме отново след 28 години.“ Тогава звездите в отбора на бившия селекционер Херберт Прохаска се казваха Тони Полстер, Андреас Херцог и Михаел Файерзингер. След предварителната фаза те напуснаха Франция без нито една победа. Отдавна.

Прогнозата на Рангник за Световното първенство: „Ако сме в пълен състав…“

Рангник вярва, че настоящият отбор ще се представи по-добре от старите герои. „Ако сме в пълен състав, тогава вярвам, че имаме добри шансове на Световното първенство да продължим в групата.“ На миналото Европейско първенство Рангник трябваше да се лиши от опори като Алаба и Ксавер Шлагер от Лайпциг. След силна предварителна фаза, пътят им приключи в осминафиналите срещу Турция (1:2).

„Сега се радвам на пътуването до Вашингтон за жребия и ще видим с кого ще се изправим“, каза Рангник. На 5 декември Австрия ще бъде в урна 3, което означава, че я очакват трудни съперници. Но след магическата нощ във Виена това беше само бележка в края на бележката.