Денис Абросимов е играл на най-високо ниво в младежките си години. Във въпросника на RS обаче той обяснява защо професионалната му кариера не се е получила.

На 25-годишна възраст Денис Абросимов вече е видял много във футболния бизнес. Роден е в Есен и като юноша е играл за Рот-Вайс Есен и Борусия Мьонхенгладбах. През сезон 2016/17 г. Абросимов изиграва 21 мача в Бундеслигата за U19 за Гладбах. След това играе в Оберлигата за FSV Duisburg, SpVg Schonnebeck и VfB Homberg, както и в Регионална лига Запад за SV Straelen (6 мача).

От настоящия сезон универсалният играч обува обувките си за топ отбора на Безиркслига Blau-Gelb Überruhr. Абросимов доброволно се премести с две лиги надолу, защото работата му е основен приоритет. 25-годишният футболист е „регионален мениджър на Рурска област“ във футболното училище на Гренцланд, работи като треньор на U12 в NLZ на Борусия Мьонхенгладбах и е на финала на обучението си по спортен мениджмънт.

Сега Денис Абросимов отговаря на въпросника за прогнози:

Най-силната ми страна е… волята ми и усърдието ми.

Най-голямата ми слабост е… десният ми крак и липсата на самоувереност.

В нашата съблекалня… винаги има много смях.

Най-хубавият момент във футболната ми кариера е… мачовете от Младежката лига в Манчестър и Торино, които бяха излъчени по Sport 1. На следващия ден дойдох в училище и учителят каза, че ме е видял по телевизията. Това бяха страхотни моменти, а след това и срещу такива топ клубове.

Най-хубавият гол в кариерата ми беше… за съжаление не съм вкарвал много (смее се). Бих казал, че е гол в залата срещу Херта БСК. Това беше удар със 130 км/ч с лекота.

Най-добрият ми съотборник беше… Ба-Муака Симакала. Сега той играе за Кайзерслаутерн. Това, което той може да направи, някои специалисти от Бундеслигата не могат.

Най-добрият ми треньор беше, защото… Винаги съм имал много добри треньори на младежко ниво, но последните двама бяха най-добрите: Свен Шухард и Томас Флат в Борусия Мьонхенгладбах. На ниво старша възраст съм имал само известни треньори: Кристиан Миколайчак, Стефан Янсен, Маркус Джон и Дирк Тьонис. Всички те бяха добри. Но, разбира се, Дирк Тьонис ми направи най-голямо впечатление – като човек, но и в спортно отношение. Всъщност треньор за висшето.

Най-лошият ми треньор беше, защото… Не искам да го излагам публично сега. Но определено имаше такъв. Той наистина нямаше никаква представа.

Когато бях малко момче, моят модел за подражание беше… Михаел Балак и Андрей Аршавин.

Не станах професионален футболист, защото… има няколко причини за това… Със сигурност съм взел много грешни решения в спортния си живот. Бях редовен член на U19 в Гладбах, а след това не успях да вляза в регионалната лига – това беше доста странно. След това изиграх много добър първи сезон при старшата възраст в Шьонебек и преминаването в Щрален ми счупи каръка. Също така никога не съм имал добър съветник на играчите, който да ме постави. Много играчи, които играят в регионалната лига или в трета дивизия, просто имат късмет със съветника си, просто така е. Смятам също така, че нямах достатъчно талант за професионалната игра. А това, което ми пречи и днес, е самочувствието ми. Една лоша тренировка, един лош мач и главата ми е на земята. Така е още от времето на Бамбини.

Най-хубавото нещо в Рурския регион е… любовта към футбола.

Или, или?

Дортмунд или Шалке? Всъщност Гладбах, но ако трябва да избирам между двата, то със сигурност Дортмунд.

Бира или вода? 100 процента вода.

Клуб или кръчма? Тогава по-скоро клуб, макар че почти никога не ходя в нито един от тях.

Естествена или изкуствена трева? 100 процента естествена трева. Много футболисти аматьори се сриват на изкуствена трева. Много млади играчи получават толкова много контузии на изкуствена трева през годините. Наскоро говорих с един спортен учен по този въпрос. Той ми показа колко вредна е всъщност изкуствената трева за организма. Ето защо определено бих избрал естествена трева.

Боец или художник? Боец!!!

Кино или Netflix? И двете са страхотни.

Футбол по телевизията или на стадиона? На стадиона, разбира се.

И накрая, още няколко въпроса:

С кого бихте искали да пиете бира?

С моя идол Кристиано Роналдо. Но след това вероятно протеинов шейк. Невъзможно е да се изрази с думи това, което е постигнал в кариерата си със своята дисциплина. От гледна точка на емоциите той е най-великият футболист на всички времена.

В кой клуб изживяхте най-екстремното отборно пътуване – и защо?

С Шонбек в Майорка през 2018 г. Това беше просто страхотно! С какви герои бяхме там: Село Гроте, Марк Енгер, Томи Денкер. Това беше повече от изключително.

На какво можете да се смеете?

Смея се много за много различни неща. Мисля, че Маце Кноп е много добър.

Най-хубавата ми почивка беше?

Миналата година в Турция с моята приятелка.

Какво е незаменимо за вас?

Трите „Ф“: семейство, приятели и футбол

Каква музика обичате да слушате и какво звучи в съблекалнята?

Обичам да слушам Apache, но също и Helene Fischer. В съблекалнята на Юбер свири албанска или бразилска музика. Там определено има добра атмосфера.

Ако можехте да започнете отначало, какво бихте направили по различен начин в живота си?

Доволен съм от себе си. Надявам се скоро да завърша образованието си, работя в най-голямото футболно училище в Германия и съм треньор на младежите в Борусия Мьонхенгладбах. Ако не бях треньор на младежи, все още щях да играя в Оберлигата. Но най-важното нещо, което много хора забравят, е: докато си здрав, това е най-големият късмет, който можеш да имаш.