След успешен заем Тим Оерман се завръща във VfL Бохум. Деветнайсетгодишният футболист говори пред „Прогноза“ за втората половина на сезона, за головете си и за специалния дебют.

Със заемите винаги е сложно. Целта е ясна: да натрупаш игрови опит, който не е наличен в родния клуб. Понякога това се получава, понякога не. За Тим Оерман се получи. През втората половина на сезона 19-годишният централен защитник беше даден под наем на Wolfsberger SC, а сега уверено се завръща във VfL Bochum. В интервюто за прогнозата той ни разказва защо.

Forecasting: Тим Оерман, как гледаш назад към сезона и към заема си?

Тим Оерман: Като цяло много положително. Мисля, че в първия ти професионален сезон е важно да свикнеш колкото се може повече с мъжката игра, защото това просто е още една голяма промяна. Освен това имах привилегията да изиграя много мачове. Но определено знам къде все още имам да наваксвам.

Обмисляхте ли да удължите заема си с ВАС?

Да, имаше. Това беше добър момент за мен, а и клубът имаше интерес. Но сега решихме, че ще се върна в Бохум, ще се представя пред VfL и след това ще видим.

Значи ще отидеш на почивка и след това ще се върнеш в Бохум?

Точно така. Отивам в Майорка и Барселона, след което ще започна подготовката си за VfL с голяма мотивация.

Имаше ли някакви контакти с треньора Томас Леч и временния спортен директор Марк Летау по време на престоя Ви в Австрия? Каква беше договорката с VfL?

По-специално моят съветник беше в редовен контакт с Марк Летау. От известно време не съм разговарял с треньора, но определено ми беше ясно, че се следи за моите игри и развитието ми. Това беше най-важното за мен – че представянето ми е признато.

Ще бъде ли вариант друг заем или в момента трябва да се играе футбол в Бундеслигата в Бохум?

Не крия, че мечтата ми е да играя за Бохум в Бундеслигата и да го направя възможно най-скоро, възможно най-бързо. Ето защо бих искал да остана в Бохум. Но, разбира се, винаги трябва да гледам какво е най-добро за моето развитие и да действам според това. След това заедно ще решим какъв е най-добрият вариант.

14 от 16 възможни мача през втората половина на австрийската Бундеслига, всички над 90 минути. В какво се развихте най-много благодарение на мачовата практика?

Мисля, че чрез мачовете просто развиваш определено самочувствие. Забелязах това при себе си, как от първоначална, лека несигурност преминах към рутина все повече и повече към края. Имах все повече и повече действия и ги изпълвах с повече самочувствие, повече живот, а това просто те прави по-зрял като футболист. Разбира се, все още допусках грешки, това е част от тях, но мисля, че свеждането на грешките до минимум също е важен аспект.

След това, през март, направих дебюта си за националния отбор до 20 години. Какво беше усещането да участваш в него?

Това беше голяма чест за мен, защото това беше не само дебют, но и първата ми повиквателна за отбор на DFB. Това ти дава различна перспектива за нивото на представянето ти. В клубния футбол вече не си свикнал да играеш само с момчета на твоята възраст, а с по-опитни, по-опитни играчи. В националния отбор имаш съотборници, това се забелязва в тренировките, които са изключително талантливи, които пренасят младежката си лекота. Това беше много поучително за мен, да видя какво е моето ниво, а също и стимул за самочувствието ми.

И накрая, какви са личните Ви цели за подготовката и предстоящия сезон?

Намирам се на етап, в който става въпрос предимно за развитие. Да се развивам в личен план – като човек и като футболист – и да натрупам колкото се може повече игрови опит на клубно ниво и да мога да дам колкото се може повече на клуба. Да покажа, че през последните шест месеца съм съзрял, че съм израснал и сега мога да направя следващите стъпки.