Магнус Нимелер е един от най-успешните треньори във Вестфалия през последните години. В момента той е без работа. Разговаряхме с успешния треньор.

Като треньор той е постигнал три пъти промоция в регионалната лига, веднъж с TuS Haltern, два пъти дори с Spvgg. Erkenschwick. С двата клуба той вече беше постигнал промоция в Оберлигата. Не трябва да се забравя, че той беше водил два пъти Erkenschwick U19 в младежката Бундеслига.

Става дума за Магнус Нимелер, който от раздялата си с Spielvereinigung Erkenschwick през април 2025 г. не е приемал треньорска работа.

52-годишният Уолтроп безспорно е един от най-успешните треньори във Вестфалия. Последният му мач като треньор е преди шест месеца. След това не се чуваше много за Нимелер. Сега за първи път в интервю за Forecasting той говори и за плановете си за бъдещето.

Магнус Нимелер, от много години сте известен като успешен и страстен футболен треньор в младежкия и възрастния футбол във Вестфалия и извън нея. Последният ви официален мач със Spvgg. Erkenschwick беше преди половин година. Как се чувствате днес?

В момента съм в отлична форма, много съм отпуснат – всичко е наред.

Известен сте като работохолик, който не поставя граници на успеха на своите клубове. Не изпитвате ли носталгия по ежедневната работа във футбола?

В самото начало не изпитвах носталгия по почивка, а бях твърдо убеден, че след общо 17 години в Erkenschwick всичко е приключило. Оттам дойде и решението ми да се оттегля за известно време. В момента изобщо не ми е трудно да не стоя на страничната линия – особено като се има предвид, че съм силно ангажиран и в професионален план като „директор продажби и управление на ключови клиенти в BFS health finance” в концерна Bertelsmann.

Когато човек Ви познава отдавна, не може да си Ви представи без футбола. Защото винаги сте бил този, който развиваше играчите и водеше отборите към успеха. Сега мислите за себе си?

Изключение е да (смее се). Досега моето време винаги е било определяно от другите. Преди няколко месеца отново имах възможност да се срещна със стари съученици или да посетя семейни тържества. Можах да бъда част от нещо, за което иначе почти нямах време. Наслаждавам се много на разстоянието от футбола, макар че много хора винаги искат да ми внушат, че не успявам. Паузата след над 30 години като треньор обаче трябва да служи и за зареждане с енергия и освобождаване на сили за нови идеи и стимули. Това е мотивационна мисъл и мой вътрешен компас.

Смятам, че треньорът трябва да изгради силна връзка с отбора. Трябва да бъдеш отборен играч като треньор и да усещаш групата. Като треньор трябва да бъдеш лидер и да даваш пример за успех. За това понякога е нужна търпение и винаги автентичност. Играчите много бързо те разкриват, ако си актьор, само този, който е истински, достига до играчите в дългосрочен план.

Магнус Нимелер

Възможно ли е за вас като треньор да изгоните напълно футбола от главата си?

Когато си нает като треньор в клуб, е практически невъзможно да се откъснеш от футбола. Работата, която всъщност е хоби, те занимава всеки ден, през цялата година. Всъщност няма почивка и губиш много сън. Аз преживях това два пъти в Еркеншвик и в Халтерн. Работата на треньора и в двата клуба не се състоеше само в провеждането на тренировки, а и в много други неща, в които бях активно ангажиран. Трябва да организираш целия проект с клуба и затова трябва винаги да знаеш какво е възможно. Това помага много и в спортно отношение, когато се бориш за промоция и знаеш, че вече си се справял с такива ситуации. В Еркеншвик и в Халтерн постигна максимален успех с отборите си. Какво означава за вас успех?

В думата „успех“ вече е заложено, че нещо ще се случи. Винаги съм успявал да внуша на играчите си, че и ние като група сме причина за успеха. Най-добрата комбинация е, когато всичките ти играчи са добри хора, както беше в Еркеншвик и Халтерн. Тогава в спортно отношение си практически неудържим, самочувствието се разпалва и успехът идва. В съчетание с добра доза доверие.

Дайте ни един пример от гледна точка на треньора.

Смятам, че треньорът трябва да изгради силна връзка с отбора. Важно е да бъдеш отборен играч като треньор и да усещаш групата. Като треньор трябва да си лидер и да даваш пример за успех. За това понякога е нужна търпение и винаги автентичност. Играчите много бързо разкриват, ако си актьор, само този, който е истински, достига до играчите в дългосрочен план.

Вие сте извели Erkenschwicker U19 два пъти в Бундеслигата, сте водили Spvgg. Erkenschwick и Haltern от Вестфалската лига до Регионалната лига, наскоро сте стигнали до финала на Купата на Вестфалия, сте обучили и развивали много таланти. Доверявате ли се най-много на себе си?

Доверието е добра ключова дума. Без взаимно доверие не можеш да издържиш един футболен сезон. Това е едно от основните, ако не и основното условие за успешно съвместно действие. В Spvgg. през 17-те години, в които бях активен там, успях да създам голяма култура на доверие заедно с прекалено рано починалия Херман Силвърс, бившия ми колега треньор Стефан Мрос, Торстен Корнмайер, Патрик Кеммерлинг, Кристиан Келм и Оливер Баутц.

Можете ли да ни посочите основните цели, които искахте да постигнете с двата клуба?

Искахме да превърнем клубовете в едни от най-добрите в региона – и успяхме. Но ако искаш да се състезаваш постоянно с най-добрите, трябва да се развиваш непрекъснато. И в най-добрия случай по-бързо, отколкото го правят другите. Това означава постоянно повишено внимание. Това, което изисквахме от нашите играчи на терена, трябваше да бъде демонстрирано от треньорския щаб и ръководството. Затова винаги е трудно да се определи статуквото на времевата ос. С други думи: с философия, упоритост, внимание към детайлите и комбинация от упорита работа и непринуденост целите винаги са постижими.

Ключова дума: лидерство. Как създадохте модели за успех в клубовете, в които сте работили досега?

Имахме необходимото търпение и си позволихме да вървим по свой собствен път. Както е известно, поех и двата отбора в Вестфалската лига – това понякога се забравя. Най-много ме впечатлява, че успяхме да си изградим честен и устойчив имидж. Към това се добавя и фактът, че зад цялата емоционалност и страст стои един много ясен план. И не само победите създадоха сплотеност. А чувството, че всички бяхме на едно общо пътешествие, по време на което преодоляхме много предизвикателства. Вие сте рекорден треньор на Stimberg и най-успешният треньор в историята на клуба. В началото на януари обявихте, че няма да подновите договора си, който изтича през лятото на 2025 г., а шест седмици преди края на сезона се разделихме. Освен това 18 играчи напуснаха клуба. Какво мислите за това днес?

Накратко: сега съм истински треньор (смее се). Всеки треньор преживява такива истории в кариерата си, все пак това винаги е само временна работа. Разбира се, футболен клуб има правото и преди всичко задължението да преосмисли стратегическите си концепции и да създаде основа за бъдещето. Когато шефът ти даде указания, ние като служители трябва да се съобразяваме с тях. Имах възможност да видя отблизо какво означават Халтерн и преди всичко Еркеншвик с неговите страхотни фенове за града и региона. Смятам, че с нашия стил на игра като цяло бяхме обогатяване за клуба.

Бъдете честен: колко разочарован бяхте всъщност?

Когато се върнах в Еркеншвик през 2022 г., клубът беше в средата на таблицата на Вестфалската лига. Освен като треньор, неофициално изпълнявах и функциите на спортен директор. Заедно с екипа ми от треньори много бързо сформирахме отбор, който спечели шампионата и отпразнува дългоочакваното изкачване в Оберлигата. Освен това стигнахме до финала за Купата на Вестфалия. Година по-късно, като новодошли в лигата, дори стигнахме до прага на Регионалната лига и завършихме сезона на четвърто място в класирането. Бяхме сформирали отбор, който в дългосрочен план можеше да се спре само сам. По това време бяхме абсолютна машина за резултати.

И после?

Е, нещата се променят, в режим на успех изведнъж се появиха хора на отговорни позиции, които искаха да плават с вятъра от вчера. Това никога не можеше да проработи. Вътрешно много спокойно посочих погрешните развития. А именно, че с предизвикано от самите нас затишие не може да се поддържа избраният път на растеж и други отбори ще изпреварят клуба. За да го формулирам малко по-непринудено: „Който спира, губи“. Разбира се, ако трябва да бъда самокритичен, аз също трябваше да разпаля много повече собствен вятър срещу тази структура. Защото всички знаят: добрите треньори трябва да дразнят.

Според слухове, клубове от регионалната лига Запад и от висшите лиги са се обърнали към Вас с запитване за евентуално ангажиране. Каква ще бъде следващата спортна задача за Магнус Нимелер?

Добър опит – ще си позволя да не отговоря. В противен случай ще трябва да коментирам всичко. В момента съм много зает с работата си. Но вярвам, че паузата от треньорската дейност ми се отразява толкова добре, че ще си върна радостта от треньорството. Вярвам, че човек усеща кога идва правилното и осъществимото. Не искам да се ограничавам, а да остана отворен, защото все още не съм приключил кариерата си на треньор.