Борбата на VfL Bochum с изпадането става все по-несигурна. Но два аспекта са окуражаващи, дори след седем мача без победа. Коментар.

От една страна, има резултат. ВфЛ Бохум успя да постигне само равенство 1:1 срещу 1. ФК Хайденхайм в битката за изпадане в Бундеслигата, което е седми пореден мач без три точки.

Разликата до дъното става все по-малка и по-малка. Въпреки че преднината пред 1. ФК Кьолн на 17-о място нарасна на пет точки, 1. ФСВ Майнц 05 на мястото на изпадащите е само на една точка разстояние.

И така, какво е обнадеждаващо за финалния подем? Със сигурност не поредицата на Майнц, които изведнъж печелят всеки мач във впечатляващ стил, особено у дома.

И със сигурност не негативната серия на Бохум, които почти напълно пропиляха голяма преднина. Но остават две точки, които също говорят в полза на VfL.

Първо, невероятната подкрепа от страна на публиката и второ, впечатляващият морал на отбора. За контекст: преди две седмици Бохум пропиля преднина от 2:0 срещу намиращия се на дъното Дармщат

Една седмица по-късно те поведоха с 1:0 в Кьолн – до 90-ата минута. След това последваха 90 секунди на ужас и те пътуваха обратно с празни ръце. Бохум сякаш удари дъното, а след това последва и автоголът срещу Хайденхайм след смяната на треньора. Каква краставица, и то точно преди края. Най-късно до този момент изглеждаше, че вече нищо не е възможно.

Но VfL се разбунтуваха, точно както го бяха направили в минутите преди това. Не изглежда като съвпадение, че именно Кевен Шлотербек от всички вкара за 1:1, след като малко преди това бе вкарал толкова нещастно в собствената си врата.

Той е едно от лицата на Бохум, когато става въпрос за решимостта им да останат в Бундеслигата. Другите двама са Кевин Щьогер и Такума Асано, като и двамата изглежда са склонни да напуснат Бохум със свободен трансфер в края на сезона.

Но начинът, по който те се хвърлиха в играта, предизвиква уважение. Там, където други отбори не биха се вдигнали след 0:1, Щьогер пое контрола върху мача. Той изискваше топки, инициираше атаки, даде началото на 1:1 с прецизния си корнер. Винаги с необходимия език на тялото.

VfL няма да отпадне, защото моралът е нисък. Няма да изпаднат и защото феновете са се отказали. Антони Лозиля се надяваше на търпението на привържениците преди мача