Ендер Конча се присъединява към Айнтрахт Франкфурт през сезон 1971/1972 г. след престои в Касимпаша, Истанбулспор и Ескишехирспор, като става първият футболист, дошъл в Европа от анадолски отбор. За Айнтрахт изиграва 41 състезателни мача, в които вкарва 8 гола и дава една асистенция. През зимната пауза на сезон 1972/1973 г. Ендер Конча преминава отново във Фенербахче Истанбул, печели с отбора две титли от Süper Lig и по веднъж Купата на Турция и Купата на президента. През 1983 г. окачва футболните си обувки в Ескишехирспор, града, в който печели гореспоменатите купи. В интервю за TRT Deutsch Şahan си спомня за футболната си кариера и разказва за незабравимите си преживявания в Германия.
Как се присъединихте към Айнтрахт Франкфурт?
Смятам, че привлякох вниманието на Айнтрахт Франкфурт с представянето си в мача срещу Германия в Кьолн на 17 октомври 1970 г. Берти Фогтс беше много добър десен защитник. Много пъти го измъквах, но той не се отказваше. Вогтс винаги е искал фланелките на играчи, които са го превъзхождали на терена. Той също така ми поиска фланелката ми и я добави към колекцията си. От журналиста Доган Пюрсун разбрах, че Юрген Грабовски, който също е играл в този мач, също е забелязал представянето ми и е насърчил тогавашния президент на Айнтрахт Франкфурт Алберт Зелекенс да ме вземе на всяка цена. Девет месеца и половина след този мач изиграх първия си мач за Айнтрахт Франкфурт.
Помните ли първия си мач за Айнтрахт Франкфурт?
На 30 юли 1971 г. изиграхме приятелски мач срещу носителя на Европейската купа Аякс Амстердам на стадион „Валдщадион“. Йохан Кройф също е на терена. Дадох асистенция на Грабовски в мача, който спечелихме с 2:1. Към края на мача получих лека контузия и напуснах терена под аплодисментите на публиката, която сигурно е била убедена в моето представяне. Затова не мога да забравя положителните новини, които бяха публикувани за мен във франкфуртската преса след първия ми мач. По това време бях наборник и след мача се върнах в Турция, за да отбия военната си служба.
Помните ли първия си мач в Бундеслигата?
Играхме като гост срещу Хамбург на 14 август 1971 г. На противниковата врата беше Йозкан Аркоч и за първи път в историята на Бундеслигата двама турски футболисти играха един срещу друг. Имах възможност да вкарам гол срещу Аркоч, но не успях да вкарам. Загубихме мача с 1:5. Бях много разстроен, а Грабовски се опита да ме утеши.
Вие сте първият турски футболист, отбелязал гол в Бундеслигата, и сте вкарали общо 7 гола. Коя според вас е най-красивата ви цел?
В мача срещу VfL Bochum, който спечелихме с 3:2 на „Валдщадион“, вкарах два гола. Най-красивият ми гол в Бундеслигата беше отбелязан в този мач с удар от 25 метра.
На 30 октомври 1971 г., на 10-ата годишнина от споразумението за набиране на персонал между Германия и Турция, отбелязахте най-красивия си гол в Бундеслигата. Турците, работещи в Германия по това време, също ли идваха на мачовете ви?
Стотици турци идваха на всеки наш мач във Валдщадион. Подкрепата им изключително много повиши моралния ми дух. По това време се запознах с много турски семейства, които не ме оставиха сама там и прекарах много време с тях.
Кой беше най-близкият ти съотборник или приятел в Айнтрахт?
Харесах всички играчи в нашия отбор. И съответно те също ме харесваха. Юрген Грабовски и Бернд Хьолценбайн бяха най-добрите ми приятели. Смятах ги за част от семейството си.
На 3 юни 1972 г., по време на гостуване срещу ФК Байерн Мюнхен, се сбихте с Франц Бекенбауер в двубой. Вярно ли е, че той ви е фаулирал след това действие?
След като преминах покрай Джони Хансен в този мач, „позиционно“ тунинговах Франц Бекенбауер и бях изритан от него. Завърших мача в редовното време. Освен това не бях получил сериозна контузия и можех да играя отново в следващия мач. Във футбола има такива ситуации, но със сигурност не съм имал намерение да го унижавам. Моето благоприличие не позволява подобно нещо.
Можеш ли да споделиш с нас спомените си от мача за Купата на УЕФА срещу ФК Ливърпул?
По онова време играхме с Ливърпул, чийто треньор беше Бил Шенкли и имаше личности като Кевин Кийгън и Емлин Хюз. Загубихме мача с 2:0 и успяхме да постигнем само равенство без голове у дома. Ливърпул ни отстрани от състезанието и в крайна сметка спечели Купата на УЕФА.
Защо напуснахте Айнтрахт Франкфурт по това време? Съжалявахте ли някога за тази раздяла?
Поради финансови проблеми трябваше да напусна Айнтрахт Франкфурт и през зимната пауза на сезон 1972/1973 г. преминах във Фенербахче Истанбул. Екипът организира прощална вечеря за мен. Написах прощално писмо, озаглавено „Благодаря“, което беше публикувано и в германската преса. В ретроспекция много съжалявам, че напуснах Айнтрахт Франкфурт. Ако бях останал, щях да имам по-добра кариера, от една страна, а от друга, щях да бъда пример за турските футболисти, които искат да играят в Германия.
През 2017 г. посетихте Айнтрахт Франкфурт. Какво се случи по време на това посещение?
След 44 години най-накрая се събрах с бившите си съотборници. Успяхме да поговорим за старите времена с Юрген Грабовски, д-р Петер Кунтер и Петер Райхел. Тогава посетих стадиона и музея. Грабовски беше много добър приятел. В крайна сметка се радвах, че го видях отново, и затова новината за смъртта му ме натъжи много.
Смятате ли, че Айнтрахт Франкфурт ще успее в Шампионската лига?
Много съм щастлив, че Айнтрахт Франкфурт спечели Лига Европа на УЕФА. Твърдо вярвам, че отборът ще успее и в Шампионската лига?
Голямо благодаря за интервюто!