Първа точка за Шалке под ръководството на треньора Кийс ван Вондерен – след 0:0 в Улм обаче дискусиите няма да утихнат.
Две минути преди края Амин Юнес можеше да обърне мача. Малко преди това бившият национал беше влязъл в игра, за да съживи слабата игра в атака на ФК Шалке 04, но Юнес пропусна два пъти от свободна позиция в наказателното поле, като се провали пред защитата на ССВ Улм 1846. Резултатът в дуела между двата отбора от втора дивизия остана 0:0, една точка, която смелият новопромотиран отбор заслужаваше много повече от Шалке.
Мачът не беше приятен за гледане, в атака „кралските сини“ липсваше всичко, с изключение на двойната възможност на Юнес. В четвъртия мач това беше първата точка за критикувания треньор Кийс ван Вондерен, благодарение на гредата и вратаря Джъстин Хикерен.
Слабата игра на Шалке вероятно няма да утихнат дискусиите около 55-годишния треньор.
В сравнение с поражението с 0:3 в Купата на Германия от ФК Аугсбург три дни по-рано, ван Вондерен отново разполагаше с Лино Темпелман, Амин Юнес и Рон Шаленберг, но триото започна на пейката. Той промени отбора си само на една позиция: Пол Сегин, който беше пощаден в Аугсбург и затова беше само резерва, започна на мястото на Антон Донкор в халфовата линия.
Шалке залага на тактика на сигурност срещу Улм
Шалке влезе в мача от дъното на класирането с същата тактика на сигурност, както в Купата на Германия. Улм също изглеждаше уважително в началото, а треньорът им Томас Вьорле определи като „гениално“ факта, че третият по големина клуб в Германия е дошъл в Улм за мач от първенството. Улмският Морис Кратенмахер сложи край на проучването на терена и в 15-ата минута изпрати топката в гредата на вратата на Шалке. Хеекерен имаше късмет в тази ситуация.
Този удар събуди „кралските сини“. Последваха 15 минути на добра игра в нападение. Офанзивният план на Ван Вондерен предвиждаше много центрирания в наказателното поле – само до почивката бяха 13. Най-голямата възможност имаше Мехмет Кан Айдин, който беше изненадан от центриране на Дери Джон Мъркин и с рамото си изпрати топката в аут. Още удари към вратата на Макс Грюгер (21.) и Тайлан Булут (24.) бяха блокирани в ъглов удар. Да, това беше доминираща фаза, каквато не се беше виждала при Ван Вондерен досега. Но Шалке изглеждаше твърде несъобразителен. На терена имаше само един играч на Шалке, който имаше силни страни в и около наказателното поле. Но капитанът Кенан Караман не е в най-добрата си форма.
От кратката, но бедна на голове фаза на Шалке, Улм се освободи уверено – веселият Кратенмахер, който създаде няколко проблема на талантливия външен защитник на Шалке Тайлан Булут, имаше втората си голяма възможност в 38-ата минута: този път той пропусна с мощен удар, който бе спасен от Хеекерен. Три минути по-късно Хекерен щеше да бъде победен от удар на Феликс Хигл, но Мъркин блокира топката в последния момент. До почивката резултатът остана 0:0, което отговаряше на класирането в таблицата. Най-положителните моменти за Шалке бяха, че отбраната се държа добре и че около 2000 фенове, които бяха пътували с отбора, даваха тон сред 17 400 зрители.
Три дни по-рано в Аугсбург Шалке се активизира през второто полувреме – главно защото чуха страстните си фенове. Те продължиха да подкрепят отбора си, но той вече не можеше да им отвърне. Второто полувреме беше започнало от няколко секунди, а Шалке вече изглеждаше, че ще се задоволи с равенството 0:0. Те не успяваха да организират контраатаки, а процентът на грешни пасове в половината на противника беше много висок.
Улмерците бавно усетиха шанса си да спечелят не само една, а дори три точки в дома си срещу големия ФК Шалке. И те отново и отново извеждаха на преден план най-добрия си играч: Морис Кратенмахер. В 59-ата минута той имаше най-добрата възможност да изведе Улм в преднина. Отново обаче се провали пред Хекерен, който в борбата за титулярното място вратата на Шалке трупаше плюс след плюс. Офанзивните опити на Шалке обаче бяха като футбол от филм на ужасите в деня след Хелоуин – до момента, в който Юнес две минути преди края изведнъж имаше шанс да реши мача.