Първа точка за Шалке под ръководството на треньора Кеес ван Вондерен – но дискусиите едва ли ще утихнат след равенството 0:0 в Улм.
Амин Юнес можеше да обърне мача с главата надолу две минути преди края. Бившият национал се появи малко преди това, за да оживи подземната, слаба игра на ФК Шалке 04 в атака – но Юнес пропусна два пъти, когато беше свободен в наказателното поле, не успявайки да преодолее защитата на SSV Ulm 1846. Остава 0:0 в двубоя от базите на втора дивизия, точка, която смелият промотиран отбор заслужаваше много повече от Шалке.
Мачът не беше приятен за гледане, като на кралскосините им липсваше всичко в атака с изключение на двойния шанс на Юнес. Това беше първа точка в четвъртия мач за критикувания треньор Кеес ван Вондерен, на когото помогнаха собствената му греда и вратарят Джъстин Хекерен.
Малко вероятно е 55-годишният специалист да бъде заглушен от слабото представяне на отбора на Шалке.
В сравнение с поражението с 3:0 в турнира за Купата на DFB от ФК Аугсбург в Бундеслигата три дни по-рано, ван Водерен отново имаше на разположение Лино Темпелман, Амин Юнес и Рон Шаленберг – но триото първоначално беше само на пейката. Той смени отбора си само на една позиция: Пол Сегуин, който беше почивал в Аугсбург и затова се появи само като резерва, започна в средата на терена вместо Антон Донкор.
Шалке разчита на тактика за безопасност срещу Улм
Шалке влезе в сблъсъка в подземието със същата тактика на безопасност, както в Купата на DFB. Улм бяха също толкова почтителни в началото, като треньорът им Томас Вьорле определи като „брилянтен“ факта, че третият по големина клуб в Германия е отпаднал за мача в Улм. Именно Морис Кратенмахер от Улм сложи край на процеса на опознаване на терена, като в 15-ата минута прати топката в напречната греда на вратата на Шалке. Хекерен имаше късмет в тази сцена.
Това беше удар, който събуди кралскосините. След това последваха 15 прилични минути на нападение. Планът за атака на Ван Вондерен беше да се нанасят много удари в наказателното поле – само до почивката те бяха 13. Най-добрият шанс се падна на Мехмет Кан Айдън, който беше твърде изненадан след центриране от Дери на Джон Мъркин и с рамо прати топката покрай вратата. Следващите удари към вратата на Макс Грюгер (21) и Тайлан Булут (24) бяха блокирани в корнер. Да, това беше фаза на доминация, каквато не беше виждана досега под ръководството на ван Вондерен. Но Шалке изглеждаше твърде тромав. На терена имаше само един играч на Шалке, който има своите силни страни в и около наказателното поле. Но капитанът Кенан Караман изостава от формата си.
Улм успя да се измъкне от кратката, но слабо резултатна фаза на пресиране на Шалке с апломб – оживеният Кратенмахер, който създаваше проблеми на талантливия халф на Шалке Тайлан Булут, имаше втория си голям шанс в 38-ата минута: този път той не успя да преодолее Хекерен с мощен удар. Три минути по-късно Хекерен щеше да бъде изпреварен от удар на Феликс Хигл, но Муркин блокира топката в последния момент. Резултатът остана 0:0 на почивката в мач от втора дивизия, който не беше от особено висока класа от гледна точка на класирането. Фактът, че защитата беше издържала и около 2000 фенове от 17 400 души задаваха тона, беше най-положителното нещо от гледна точка на Шалке.
В Аугсбург три дни по-рано Шалке вдигна оборотите през второто полувреме – най-вече защото бяха чули страстните фенове. Те продължиха да викат непрестанно, но отборът им вече не можеше да се справи. Няколко секунди след началото на второто полувреме Шалке изглеждаше така, сякаш ще бъде напълно доволен, ако успее да запази резултата 0:0. Те не успяха да направят повече атаки, за да намалят натиска, а броят на грешните пасове в противниковата половина беше много голям
Отборът от Улм бавно усети шанса си да вземе не само една, но и три точки в домакинския си мач срещу ФК Шалке. И те многократно поставиха в центъра на вниманието най-добрия си играч: Морис Кратенмахер. Той имаше най-добрата възможност да изведе Улм напред в 59-ата минута. За пореден път не успя да преодолее Хекерен, който събираше точка след точка в битката за редовно място на вратата на Шалке. Опитите на Шалке за атака бяха футбол на ужасите в деня след Хелоуин – докато Юнес изведнъж не вдигна на крак победителя две минути преди края.