Саудитска Арабия е единствената страна, която кандидатства за домакинство на Световното първенство по футбол през 2034 г. Страната е силно критикувана като потенциален домакин на Световната купа, особено в Германия. Дискусията е сложна.

Едно просто съобщение от другия край на света на практика разчисти пътя на Саудитска Арабия. Във вторник австралийската асоциация обяви, че няма да кандидатства за Световната купа през 2034 г. – следователно в зависимост от потвърждението от ФИФА Саудитска Арабия остава единственият кандидат за наградата след една година, която изглежда отдавна е решена от задкулисната политика на Джани Инфантино. И която, особено в Германия, ще доведе до дългогодишни дискусии за правата на човека, зависимостите и неразривната връзка между спорта и политиката.

„След инвестициите, на които сме свидетели в момента във футбола и спорта като цяло, Световната купа е логичната кулминация и в известен смисъл продължение на това, което Катар направи“, казва ислямоведът и политолог Себастиан Сонс пред Германската агенция за печата.

42-годишният берлинчанин е, наред с другото, експерт по спортна политика в региона на Арабския залив. „Това е партньор, от когото сега имаме нужда: по отношение на енергийната политика, политиката на сигурност и заради ситуацията в региона. И това трябва да се обсъжда поне в контекста на Световното първенство по футбол“, казва Сонс за Саудитска Арабия.

Положението с правата на човека е по-лошо, отколкото в Катар

Кралството е дори по-противоречиво от домакина на финалите през 2022 г. – малкия си съсед Катар. Той изобщо не иска да сравнява двете държави, каза Венцел Михалски в интервю за Германската агенция по печата. Въпреки това положението с правата на човека в Саудитска Арабия е с една степен по-лошо, отколкото в Катар, подчерта директорът на Human Rights Watch в Германия. За него едно нещо е сигурно: Световно първенство по футбол в Саудитска Арабия не е вариант.

„Защото ФИФА си е поставила програма за правата на човека, в която се посочва, че организаторите на световни първенства трябва да спазват правата на човека. А е добре известно, че случаят със Саудитска Арабия изобщо не е такъв“, обясни Михалски. Да се присъди все пак там би било предателство към онези, които биха повярвали, че ФИФА прилага стандартите за правата на човека, които си е поставила.

Формално във вторник беше само крайният срок, в който заинтересованите асоциации трябваше да подадат първоначални документи. Окончателната оферта, която ще бъде разгледана от световния ръководен орган, трябва да бъде подадена преди конгресът на ФИФА да присъди кандидатурата в края на 2024 г. Тогава повече от 200-те асоциации членки ще могат да гласуват, като всяка асоциация ще има един глас, независимо от нейния размер. Възможно е по време на гласуването да има съпротива – включително от страна на Германската футболна асоциация. Въпреки това Саудитска Арабия, като спортна сила, вече има редица поддръжници зад себе си. Инфантино също.

Президентът на ФИФА изобщо не е притеснен от Катар, напротив. „Това просто ще бъде най-доброто Световно първенство в историята, най-голямото шоу на земята“, заяви швейцарецът, който живее в емирството преди година. Дванадесет месеца по-късно дискусиите за правата на човека, капитанската лента „One Love“, устойчивото развитие и много други неща бяха приспани.

Шахматната игра на Инфантино

Отдавна е ясно, че през 2026 г. първенството ще се играе в САЩ, Канада и Мексико. Инфантино превърна присъждането на турнирите през 2030 г. и 2034 г. в шахматна игра. Неговият съвет реши, че турнирът през 2030 г. трябва да започне с три мача в Уругвай, Аржентина и Парагвай. След това той ще се премести в Мароко, Испания и Португалия. Това все още трябва да бъде официално одобрено от Конгреса на ФИФА. Ротационният принцип означава, че за 2034 г. остават само представители от Азия и Океания. В Съвета нямаше съпротива – каквато щеше да има, ако президентът на DFB Бернд Нойендорф беше гласувал против Световна купа в Европа.

Саудитска Арабия, която е домакин на Световното клубно първенство на ФИФА в края на годината, няма да пропусне възможността. „Това е втората стъпка в едно изключително вълнуващо пътуване, което страната предприема“, заяви ръководителят на асоциацията Ясер Ал Мисехал при обявяването на писмото за намерения: С офертата „ние продължаваме нашето пътуване, за да превърнем мечтите на нашия народ в реалност“.

Футболът има „изключително социално значение“ в Саудитска Арабия, подчертава ученият Сонс от изследователския институт CARPO. И за да бъде (положително) възприемана извън собствените си граници в това отношение, Саудитска Арабия харчи огромни суми пари, привличайки суперзвездата Кристиано Роналдо и редица други известни и високопоставени играчи в националната лига. В световния спорт в Персийския залив отдавна се провеждат състезания, като съвсем наскоро бе проведен боксов мач на стойност милиони.

Като част от огромните инвестиции в спорта за излъскване на имиджа си, Саудитска Арабия се провали поне в опита си да подпише договор с Лионел Меси. Въпреки това аржентинският световен шампион вече е високоплатен посланик на туристическата служба на Саудитска Арабия. А то от своя страна действа като главен спонсор на новата Африканска суперлига. Можем да предположим, че това може да донесе и гласове от местните федерации, ако бъде избран домакин на Световното първенство. Така че топката остава на терена.

Как трябва да се държи DFB в дебата, след като вече се представи изключително неудачно в Катар? Според Сонс е фундаментално важно първо да се намери политическа линия към страната, която след това асоциацията може да използва като ръководство. Федералното министерство на външните работи например пише: „Саудитска Арабия е вторият по важност търговски партньор на Германия в арабския свят след Обединените арабски емирства, а Германия е четвъртият по големина доставчик на Саудитска Арабия. „