Саудитска Арабия е единствената страна, която кандидатства за домакинство на Световното първенство по футбол през 2034 г., но страната е подложена на остри критики като потенциален домакин на Световното първенство, особено в Германия. Дискусията е сложна.

Едно просто съобщение от другия край на света на практика разчисти пътя на Саудитска Арабия. Във вторник австралийската асоциация обяви, че няма да кандидатства за Световната купа през 2034 г. – следователно в зависимост от потвърждението от ФИФА Саудитска Арабия остава единственият кандидат за наградата след една година, която изглежда отдавна е решена от задкулисната политика на Джани Инфантино. И която, особено в Германия, ще доведе до дългогодишни дискусии за правата на човека, зависимостите и неразривната връзка между спорта и политиката.

„След инвестициите, на които сме свидетели в момента във футбола и спорта като цяло, Световното първенство по футбол е логичната кулминация и в известен смисъл продължение на това, което Катар направи“, казва ислямоведът и политолог Себастиан Сонс пред Германската агенция по печата.

42-годишният берлинчанин е, наред с другото, експерт по спортна политика в региона на Арабския залив. „Това е партньор, от когото сега имаме нужда: по отношение на енергийната политика, политиката на сигурност и заради ситуацията в региона. И това трябва да се обсъжда поне в контекста на Световното първенство по футбол“, казва Сонс за Саудитска Арабия.

Положението с правата на човека е по-лошо, отколкото в Катар

Кралството е дори по-противоречиво от домакина на финалите през 2022 г. – малкия си съсед Катар. Той изобщо не иска да сравнява двете държави, заяви Венцел Михалски в интервю за Германската агенция по печата. Въпреки това положението с правата на човека в Саудитска Арабия е с една степен по-лошо от това в Катар, подчерта директорът на Human Rights Watch в Германия. За него едно нещо е сигурно: Световно първенство по футбол в Саудитска Арабия не е вариант.

„Защото ФИФА си е поставила програма за правата на човека, в която се посочва, че организаторите на световни първенства трябва да спазват правата на човека. А е добре известно, че случаят със Саудитска Арабия изобщо не е такъв“, обясни Михалски. Да се присъди все пак там би било предателство към онези, които биха повярвали, че ФИФА реализира стандартите за правата на човека, които си е поставила.

Формално вторник беше само крайният срок за подаване на първоначални документи от заинтересованите асоциации. Окончателната оферта, която ще бъде разгледана от световния ръководен орган, ще трябва да бъде подадена преди конгресът на ФИФА да присъди кандидатурата в края на 2024 г. Тогава повече от 200-те асоциации членки ще могат да гласуват, като всяка асоциация ще има един глас, независимо от нейния размер. Възможно е по време на гласуването да има съпротива – включително от страна на Германската футболна асоциация. Въпреки това, като спортна сила, Саудитска Арабия вече има редица поддръжници зад гърба си. Инфантино също.

Президентът на ФИФА изобщо не е притеснен от Катар, напротив. „Това просто ще бъде най-доброто Световно първенство в историята, най-голямото шоу на земята“, заяви швейцарецът, който живее в емирството преди година. Дванадесет месеца по-късно дискусиите за правата на човека, капитанската лента „One Love“, устойчивото развитие и много други вече са в миналото.

Шахматната игра на Инфантино

Отдавна е ясно, че през 2026 г. първенството ще се играе в САЩ, Канада и Мексико. Инфантино превърна присъждането на турнирите през 2030 г. и 2034 г. в шахматна игра. Неговият съвет реши, че турнирът през 2030 г. трябва да започне с три мача в Уругвай, Аржентина и Парагвай. След това той ще се премести в Мароко, Испания и Португалия. Това все още трябва да бъде официално одобрено от Конгреса на ФИФА. Ротационният принцип означава, че за 2034 г. ще останат само представители от Азия и Океания. В Съвета нямаше съпротива – каквато щеше да има, ако президентът на DFB Бернд Нойендорф беше гласувал против Световна купа в Европа.

Саудитска Арабия, която организира Световната клубна купа на ФИФА в края на годината, няма да пропусне тази възможност. „Това е втората стъпка от едно изключително вълнуващо пътуване, което страната предприема“, заяви ръководителят на асоциацията Ясер Ал Мисехал при обявяването на писмото за намерение: С офертата „ние продължаваме нашето пътуване към осъществяване на мечтите на нашия народ“.

Футболът има „огромно социално значение“ в Саудитска Арабия, подчертава ученият Сонс от изследователския институт CARPO. И за да бъде (положително) призната извън собствените си граници в това отношение, Саудитска Арабия харчи огромни суми пари, привличайки суперзвездата Кристиано Роналдо и редица други известни и високопоставени играчи в националната лига. В световния спорт в Персийския залив отдавна се провеждат състезания, като неотдавна беше проведен боксов мач на стойност милиони.

Като част от огромните инвестиции в спорта за излъскване на имиджа си Саудитска Арабия се провали поне в опита си да подпише договор с Лионел Меси. Въпреки това аржентинският световен шампион вече е високоплатен посланик на туристическата служба на Саудитска Арабия. А то от своя страна действа като главен спонсор на новата Африканска суперлига. Можем да предположим, че това може да донесе и гласове от местните федерации, ако бъде избран домакин на Световното първенство. Така че топката остава на терена.

Как трябва да се държи DFB в дебата, след като вече се представи изключително неудачно в Катар? Сонс смята, че е фундаментално важно първо да се намери политическа линия спрямо страната, която асоциацията след това да използва като ръководство. Федералното министерство на външните работи например пише: „Саудитска Арабия е вторият по важност търговски партньор на Германия в арабския свят след Обединените арабски емирства, а Германия е четвъртият по големина доставчик на Саудитска Арабия.“