В поредицата „Моето първо място“ известни футболисти (вътре) се връщат към своите корени. Този път вратарят Михаел Есер към VfR Rauxel 08.

Един футбол, два свята: тук – доста разкаляното спортно игрище на улица Vörder Straße, домът на отбора от лига С-област VfR Rauxel 08, там – бляскавата Шампионска лига с нейните ослепителни арени и милиардни обороти.

Михаел Есер се чувства тук като у дома си, и от двете страни. Вратарят на VfL Bochum е момче от Кастроп-Роксел. Той обича да се връща тук. Играл е на този терен в юношеските формации F и E. Двама от съотборниците му, също като него момчета от Кастроп-Роксел, също са се реализирали в професионалния футбол:

Марк-Андре Крушка и Кристофър Ньоте „Особено при Марк още в началото се видя на какво е способен“, отбелязва Есер. Самият той също го е виждал, но е минало много време, преди да бъде наистина повишен. Скаутите за таланти на VfL го привличат в Бохум още когато е юноша. Но както много други вратари на тази възраст, Есер има проблем: „Бях твърде малък.

През Еркеншвик и Валтроп той се завръща във VfB Хабингхорст като юноша на „А“ група – клубът, който се намира зад ъгъла на дома на Есер. „Треньорът на първия отбор, Дитер Белейев, ме привлече веднага. Това беше моментът да кажа, че искам да играя колкото се може по-високо“, казва Есер.

Тогава се появи VfL и аз исках да го опозная

Михаел Есер

Да, добре, Безиркслига, оттам до професионалната игра все още е дълъг път, човек би си помислил. Но амбицията на Есер се пробужда и той се завръща във VfL Бохум през 2008 г. през Вакер Оберкастроп, където отново е трениран от баща си Уве, и SV Sodingen (Ландеслига). „Веселко Йованович искаше да се отърве от мен“, усмихва се Есер.

Тогавашният председател на Sodingen е гледал трансферната сума, която щеше да донесе продажбата на Есер в големия съсед Bochum. Но Есер трябваше да чака още четири години за професионалния си дебют и във VfL. В последния мач от сезон 2011/12 г., на 6 май 2012 г., Есер влиза в игра при гостуването на ФК Ерцгебирге Ауе. „Промяната беше голяма, още от Содинген до VfL U23, а след това отново оттам до професионалистите. Всичко вървеше много по-бързо, дори веднъж имах странични шевове след тренировка за удар по вратата“, спомня си Есер.

Във всеки случай той никога не е бил толкова наивен, че да сложи всичките си яйца във футболната кошница. След училище Есер се обучава като електронен техник, „след това се появи VfL и исках да разбера за какво става въпрос.