Преди мача с 1860 Мюнхен спортният директор на RWE Кристиан Флютман говори за настоящата ситуация в таблицата, слабостта на отбора при гостуванията и многото голове в последните минути.

През този сезон Рот-Вайс Есен често блестяха с голове в продълженията. Общо осем точки бяха осигурени след редовното време. „Това не е случайно“, заяви спортният директор Кристиан Флютман, който говори за силата на червено-белите в последните минути пред микрофона на „MagentaSport“ преди гостуването.

„При първите две победи в продълженията казахме: хайде, те се справиха добре, но сега може да се каже: това вече е качествена характеристика“, подчерта 41-годишният специалист. Най-добрият пример за това беше късната победа с 4:3 над Фрайбург, когато Нилс Кайзер в 89-ата минута и Муса Думбуя в 90-ата и първото полувреме обърнаха мача. „Имахме превъзходство на терена, имахме шансове, но изведнъж паднахме с 2:3. Тогава се вижда, че играчите все още са ясни. Те не губят нерви, а се придържат към стила си на игра и остават напълно концентрирани“, похвали Флютман. „Това е страхотно да се види, разбира се.“

Но спортният директор също така знае: „Въпреки това има още много работа за вършене“. Вниманието е насочено най-вече към многото допуснати голове – само SC Verl (35) е трябвало да допусне повече голове от RWE (33) в топ 10 – и слабостта на терена. Макар че нито един друг третодивизионен отбор не е спечелил повече точки у дома, те са едва 14-и в класирането при гостуванията преди мача за наваксване в Мюнхен. „Това не е голям проблем, но, разбира се, ни притеснява“, признава Флютман.

„Това, което се забелязва, е, че допускаме ранен гол в много мачове навън“, анализира спортният директор. „Трябва да работим върху това да бъдем там от първата минута и да не се плашим от публиката.“

Но дори и без изпуснатите точки при гостуванията, отборът се намира на „много удобна“ позиция в таблицата. „Щастливи сме от мястото, на което се намираме, но все още сме скромни в това отношение“, обясни Флютман, който също така уточни: „Това не означава, че намаляваме темпото, за Бога – вече сме съсредоточени и мотивирани – но все още има дълъг път.“