С победата с 5:2 в трилъра за изпадане срещу Херта БСК, „кралскосините“ изпратиха важен сигнал към конкуренцията: В Шалке няма отказване!
Сцените бяха много сходни, но не можеха да бъдат по-различни по отношение на значението си. Ралф Феерман стоеше малко прегърбен и получи няколко прегръдки. Марчин Камински беше там, Симон Теродде дойде отпред, за да утеши вратаря на ФК Шалке 04, когато в същото време Томас Рейс прегръщаше един от своите играчи на пейката. Беше изминал добър половин час срещу Херта БСК, а треньорът на „Кьонигсблауен“ предаде на Александър Шволов своите най-добри пожелания.
Никой треньор на света не би пожелал смяна на вратаря толкова рано в мач, който мнозина смятаха за последен мач за изпадане в Бундеслигата. Треньорът Рейс и резервният вратар Шволов изпитаха още по-голямо облекчение, когато по-късно вечерта успяха отново да се прегърнат. Победа с 5:2 (2:1) над Херта – дълбока глътка облекчение в цял Гелзенкирхен, Шалке изпрати важен сигнал в борбата за оставане в зоната на изпадащите, мина през VfB Щутгарт и се изкачи на мястото на изпадащите поне до съботните мачове.
Нямаше никакво значение, че Шволов, за разлика от Феерман, не излезе от мача с чиста мрежа. Благодарение на двойното попадение с мечтания гол на Тим Скарке (3-та минута) и на удара с глава на Мариус Бюлтер (13-та минута), швабите поведоха с 2:0 още в самото начало.
Арена? Лудница, поне за онези сред 61 981-те зрители, които я поддържаха с Königsblau. Стеван Йоветич отправи удар от 16 метра за летящ урок в продължението на мача, което беше дълго заради смяната на вратаря. Но Шалке работеше футболно – и също играеше футбол. И дори отпразнува един от редките голове на Симон Теродде (48-ата), втория гол на Бюлтер (78-ата) и перфектно изпълнения свободен удар на Марчин Камински (90.+2), така че 2:4 на Марко Рихтер (84-ата) вече нямаше значение.
Скарке, Бюлтер, Теродде. Отличаваха ли се те? И тримата бивши играчи на Унион, които вдигнаха Херта на дъното на таблицата.
Schalke на моменти беше неузнаваем в сравнение с предишните две поражения срещу Байер Леверкузен (0:3) и в TSG Хофенхайм (0:2). Това се дължеше и на факта, че Томас Рейс беше разклатил стартовата единайсеторка.
Включени бяха петима нови, сред които споменатият Теродде в стартовия състав за първи път от началото на февруари и защитникът Мориц Йенц отвътре заедно с Марчин Камински, тъй като Мая Йошида беше аут (разкъсване на мускулни влакна). Доминик Дрекслер за Родриго Залазар и Дани Лаца (35 г.) вместо Том Краус (21 г.) като подходящ партньор по отношение на драскането и устойчивостта на атакуващия департамент на Берлин, Кевин-Принс Боатенг. Както обясни Томас Рейс: „Днес разчитаме на опита, защото натискът е огромен. Искаме да го разпределим.“
Планът проработи добре. Поредица от корнери на Херта през първия четвърт час вдигнаха нивото на внимание и донякъде пулса: Йоветич стреля с глава в далечната греда (7-и), Хенинг Матричани изведе Доди Лукебакио (18-и) – Фехерман беше много доволен от разположените непосредствено пред него халфове, защото действащите още по-напред офанзивни играчи се справиха блестящо. Тим Скарке беше човекът на първото полувреме: Първоначално той сякаш се размина с топката като ученик със специални нужди, а след това догони кълбото под напречната греда като единайсеторка – 1:0. А след това 26-годишният футболист заобиколи отдясно още един път Бюлтер, след чийто удар с глава вратарят на Херта Оливер Кристенсен скочи напразно – 2:0.
Разбира се, ако този сблъсък на Келер, 18-и срещу 17-и, изобщо беше слаб откъм напрежение, Йоветич щеше да осигури останалото, като се свърже. При 1:2 Скарке се сблъска със Седрик Брюнер и получи разкъсване на крака. Още един важен играч аут, също като изключително надеждния десен бек Седрик Брюнер по-късно. Но дойде моментът на Теродде: резервата Кенан Караман се движеше пред вратата отдясно и изчака Теродде да се освободи и просто трябваше да избута топката над линията. Херта се опита да даде отговор – но остана безпомощна. И Шалке нанесе кинжалния удар: Лаца пресече топката към Бюлтер, който с глава прехвърли връхлитащия Кристенсен, за да направи резултата 4:1. Вторият берлински гол на Рихтер не промени нищо: мечтаният пряк свободен удар на Камински бе последната точка на вечерта на Шалке.