Преди десет години професионалният футболист Хакан Бичичи е претърпял пътнотранспортно произшествие и оттогава е в кома. Семейството му се грижи за него. Страстта му към футбола остава.
В дневната на бившата звезда на Хановер 96 Хакан Бичичи свободно летят и чуруликат папагали, а майка му Фатма приготвя вечерята в кухнята. Бицичи седи на стола си и наблюдава действието. Сякаш всеки момент ще стане и ще каже нещо. Но той не може.
Бившият професионален футболист е във вегетативно състояние от десет години. При тежка автомобилна катастрофа в Турция на 26 ноември 2012 г. той получава наранявания на главата, вътрешен кръвоизлив и счупвания на крака и ребра. „Той беше почти на половината път“, казва леля Хюля Хейзлер. Туркинята е само с няколко години по-възрастна от племенника си. Двамата с Бичичи са израснали „като братя и сестри“. Дванадесет дни преди 42-годишният тогава мъж да бъде транспортиран от Турция до Германия след инцидента и да бъде лекуван там.
Оттогава за бившия полузащитник се грижи семейството му, особено майка му Фатма Бичичи. 70-годишната жена живее със сина си в апартамент без бариери в Хановер. В допълнение към грижите на медицинските сестри и редовните посещения на други членове на семейството, тя се грижи за него сама. Тя нежно гали косата му и говори на 52-годишния си син с такъв любящ тон, че погледът му не я напуска. „Здравей, миличък“, казва му майка му Фатма. „Целуни ме“ – прошепва му тя на турски. Синът ѝ я поглежда с поглед.
Семейството на Бичичи пристига в Германия от Турция през 1965 г. Той е един от първите играчи в Хановер с имигрантски произход, които успяват да пробият в професионалния футбол. Най-важният клуб в кариерата му е Хановер 96, за който играе в 82 мача във втора дивизия. Другите станции бяха TuS Celle FC, Eintracht Braunschweig и турските клубове Antalyaspor и Gençlerbirligi Ankara.
Бичичи е известен като майстор на дриблирането. Качество, което бившият треньор на Брауншвайг Бено Мьолман си спомня и днес: „Той беше страхотен футболист, технически много опитен и силен в дрибъла. Той ни помогна много през онази година в Брауншвайг“, казва 68-годишният бивш треньор. В срещите с противниковите отбори той казва, че е бил особено впечатлен от признанието на Бичичи от страна на другите играчи. „Няма значение срещу кого играехме в Регионалната лига тогава: Ако в съперника имаше един или повече играчи с турски корени, те винаги изпитваха голямо уважение към Хакан“, казва Мьолман. „Беше пробил в професионалния футбол, така че се радваше на голямо признание.“
Семейството на Бичичи винаги се е гордеело с представянето му, особено дядо му: „Дядо му идваше на всеки мач. Той дори пътуваше с такси, дори ако трябваше да стигне до Бремен“, спомня си лелята на Бичичи. И до днес семейството не е загубило увлечението си по футбола. Те редовно посещават 96 домакински мача.
Семейството също така ходи заедно на театър и концерти и прави много неща с Бичичи, които той обичаше. Понякога те забелязват, че той реагира и наблюдава внимателно. Bicici все още е известен на някои спортни игрища. В момента семейството все още поддържа контакт с Франк Обермайер, мениджър на традиционния отбор, и с бившия полузащитник на 96 Мартин Грот. „Винаги му идва на гости на няколко месеца. Но той винаги си тръгва и малко тъжен“, казва Хеселер.
Дъщерята на Бичичи също е редовен посетител. Той реагира много силно на името ѝ. Когато семейството му говори за нея, той разширява очите си и повдига широко вежди. „Ако тя не може да дойде, те провеждат видеоразговори“, съобщава Хеселер.
Бичичи вече е преминал през много терапии. В допълнение към редовните посещения при логопеди, ерготерапевти и физиотерапевти семейството вече е направило няколко фантастични опита, като например тренировки в Словакия или делфинотерапия в Турция. Дори и да носят успех за момента, те не са трайни в дългосрочен план.
Той казва, че целта на семейството е да осигури на бившия футболист по-добро качество на живот. Леля му разказва за ситуации на стадиона, в които Бичичи се оказва в група стоящи хора, събрани около него. „Като зайчето в ямата“, описва тя тази случка. „В този момент, да, забелязвам, че той започва да се поти, главата му се зачервява, тялото му реагира.“ В такива ситуации помощни средства като електрически стол, на който може да се изправи, са от истинска полза.
Въпреки че все още не е възможно да се установи медицински дали и доколко Бичичи забелязва заобикалящата го среда, семейството му е сигурно: „Не вярвам, че той не забелязва нищо“, казва Хатидже Мурман, другата леля. Ако нещо му се стори прекалено, той просто затваря очи. Той се усмихва, държи ръката на майка си или понякога плаче, съобщава Хюля Хейзлер. В резултат на това винаги има взаимодействия с него, които правят семейството му щастливо.
На моменти изглежда сякаш Бичичи иска да участва в разговора, сякаш всеки момент нещо ще излезе от устата му. Но това не се случва. Случайните шумове и кашлици показваха, че е там. „Това не става с натискането на един бутон“, уточнява Хеселер. Но е важно да се разбере, че Хакан Бичичи все още е там – казва той. „Той е топъл и сърцето му бие“, казва тя. И докато го прави, тя поглежда дълбоко в очите на племенника си. И той поглежда назад.