В продължение на 20 години женските футболистки на SGS Essen са първокласни. Работата на фабриката за таланти е призната в цялата страна. Сега аутсайдерът се надява на купон за купата.
Откакто мъжките професионални клубове най-накрая откриха женския футбол, SGS Essen може да се чувства като реликва от отминали времена. Макар и изключително иновативна и успешна. Отборът на треньора Маркус Хьогнер е последният изцяло женски клуб, който играе в Бундеслигата – и сега ще се изправи срещу рекордните победители VfL Wolfsburg в полуфинала за Купата на DFB на своя стадион. „Това ще бъде огромно предизвикателство, но все още смятаме, че имаме шанс. Трябва да бъдем напълно смели“, казва Хьогнер, който се ползва с голямо уважение в бранша.
Необичайният път на клуба от есенското предградие Шьонебек дори си заслужава да бъде заснет многосериен документален филм за платения телевизионен канал Sky. Заглавието е: „Сам срещу всички – SGS Essen, фабриката за таланти на женския футбол“. Основният момент може да бъде заснет на 9 май в Кьолн на финала за купата – ако SGS поднесе изненада във Волфсбург тази събота (13:00 ч./Sky).
Разбира се, Есен са аутсайдери. Жените от VfL спечелиха купата девет пъти подред в последно време, но все още трябва да преодолеят горчивото 0:4 срещу ФК Байерн миналия уикенд. Лидерите в Бундеслигата Мюнхен и Айнтрахт Франкфурт ще се срещнат във втория полуфинал в неделя (15:45 ч./Sky и ARD).
Есен бяха финалисти за купата през 2014 и 2020 г. Съвсем наскоро отборът на Хьогнер загуби само на дузпи от Волфсбург в Кьолн. СГС Есен се прочу преди всичко с това, че произвежда настоящи международни играчи като Лена Обердорф, Марина Хегеринг, Леа Шюлер, Никол Аниоми и Линда Далман.
Различията стават все по-големи и по-големи
Florian Zeutschler
В лигата Есен отново е в по-добро от очакваното положение – на шесто място. Миналата година Турбине Потсдам изчезна след много титли във втора дивизия – все по-силната финансово конкуренция бе станала прекалено силна за традиционния и също изцяло женски клуб. „Разликите стават все по-големи и по-големи“, потвърди изпълнителният директор на Есен Флориан Цойцлер в ефира на Sky, описвайки SGS като последния клуб, „който няма име в мъжкия футбол“.
Въпреки това Есен е първокласен от 20 години насам – и е тренировъчен клуб в най-добрия смисъл на думата. „Ако работим старателно, вярвам, че можем да продължим да играем важна роля“, казва Хьогнер. 55-годишният специалист е в Есен от 2010 г., въпреки че междувременно е бил помощник-треньор на националния отбор и във Волфсбург. „Благодарение на сегашното ни уникално предимство в лигата получаваме много положително внимание“, обяснява Хьогнер. „Навсякъде се признава, че с нашите ресурси сме в състояние да се задържим на това ниво и дори да го подобрим. Този голям интерес естествено ни помага и за по-нататъшното развитие на клуба“.
Дори ако SGS трябва да продължава да губи най-големите таланти, като например настоящия международен нападател на Волфсбург Вивиен Ендеман през миналата година, той успява да компенсира това с талантливи младежи от младежкия си отдел със спортен интернат. Хьогнер и неговият асистент Роберт Аугустин също са смятани в бранша за необичайни подобрители.
Капитанът на SGS Жаклин Майснер (30 г.) казва, че „никой друг клуб не е в състояние да развива млади играчи по този начин“. Със средна възраст от 23 години нейният отбор е най-младият в лигата. Подобно на Лена Остермайер, Майснер е една от ветеранките на полуфиналистите за купата – и то не само успешна на стадиона на Хафенщрасе: 27-годишната Остермайер завърши миналото лято специалност химия в Университета на ТУ Дортмунд и оттогава има докторска степен. „Той е познат и същевременно професионален“, казва тя за клуба от Бундеслигата. „SGS също така ви дава свободата да изградите опора покрай футбола.“