„Шалке 04“ се бори за първото място в класирането срещу „Падерборн“ – с най-добрата си отбрана в историята на професионалния футбол и вратаря Лорис Кариус, който вече беше помислил за края на кариерата си.

Лорис Кариус е в „Шалке“ от по-малко от година, но вече е влязъл в историята на клуба с „кралскосините“. Защото стои на вратата зад статистически най-добрата защита на „Шалке 04“ в професионалната ера – с едва седем допуснати гола в първите 13 мача от първенството.

„Ние се защитаваме като едно цяло – от номер 9 в атака до номер 1 в отбрана“, обяснява вратарят, който вече седем пъти е запазил вратата си суха. Това е „малко рисковано“, всеки трябва „да познава напълно работата си“ – но: „Досега винаги е минавало добре.“ Толкова добре, че Кариус и съотборниците му в предния мач в петък (18:30 ч./Sky) срещу СК Падерборн ще се борят за лидерството в класирането на Втора футболна Бундеслига.

И то с по-добри резултати от всеки друг отбор на „Шалке“ през 63-те сезона от създаването на Бундеслигата. Дори легендарният отбор, станал вицешампион през 1972 г., в който Норберт Нигбур стоеше на вратата зад либерото Клаус Фихтел, а в атака блестяха Райнхард Либуда, Клаус Фишер и Ервин Кремерс, и която доскоро се считаше за еталон с пет допуснати гола в първите единадесет мача, е останала зад настоящия отбор – защото тогава, в дванадесетия мач, отборът претърпя разгром с 0:7 на стадион „Бьокелберг“ в Мьонхенгладбах.

Най-близо до Кариус и компания преди 20 години бяха Франк Рост и централните защитници Марсело Бордон и Младен Крстаич, които допуснаха девет гола през същия период. А в края на сезона с 31 допуснати гола поставиха рекорда на „Шалке“ в Бундеслигата. Който търси още по-добри вратари в историята на клуба, ще се озове в 1934 г. – когато „Шалке Кройзел“ с клубните легенди Ернст Кузора и Фриц Шепан в Гаулига Вестфалия допусна само пет гола в първите 13 мача срещу съперници като СВ Хьонтроп или СпВгг Хертен. Вратарят Херман Мелаге, между другото, беше металург.

Повече от 90 години по-късно неговият наследник също почти си беше намерил работа извън професионалния футбол. Защото Кариус мислеше да се откаже, преди отборът от Втора лига да се обърне към бившия вратар от Шампионската лига. „Ако „Шалке“ не беше се обърнал към мен, вероятно дори щях да сложа край на кариерата си“, призна 32-годишният вратар в интервю за „Sport Bild“. Все пак, докато чакаше нов шанс, той вече беше пробвал и други неща. „Изпълнявах се като диджей, дефилирах за „Хуго Бос“ на седмицата на модата в Милано“, разказа той.

Но в „Шалке“ Кариус отново стъпи на краката си като вратар – нещо, което не му се беше удало в Бешикташ Истанбул, „Унион“ Берлин и „Нюкасъл Юнайтед“ след онова съдбовно финално мач от Шампионската лига през 2018 г. с „Ливърпул“ срещу „Реал Мадрид“, в което допусна две сериозни грешки (1:3). В редиците на „Кралските сини“, които се превърнаха в претенденти за промоция преди всичко благодарение на солидната си отбрана, той е не само безспорен номер едно, но и лидер извън терена. Човек, който преди дуела за лидерството в класирането разведрява напрежението и пита: „Какво имаме да губим?“ Може би един рекорд за вечността.